Коя е по-зелена - възобновяемата или ядрената енергия |
В дебата за ядрената енергетика би било добре да се освободим от личните си предразсъдъци и да се обърнем към обстоятелствата.
Какви са те съгласно Владимир Бранков, защитил докторска степен върху тема от нуклеарната енергетика в Швейцарския Технологичен Институт, Лозана.
Под „ зелена “ сила нормално се схваща възобновимите енергийни източници, които не отделят въглеродни излъчвания. Ядрената сила също не го прави.
Вярно е, че при нуклеарната сила има въглеродни излъчвания при градежа, при извеждането на употреба и така нататък Обаче не се загатва, че вятърните мелници и слънчевите панели също са свързани с въглеродни излъчвания. Материалите, от които са направени, първо би трябвало да се извадят от земята (въглеродни емисии), след това би трябвало да се транспортират и обработят в крайния артикул (въглеродни емисии), по-късно би трябвало да се транспортират, инсталират, обслужват, изведат от употреба – всичко това е обвързвано с въглеродни излъчвания, тъй като силата идва извънредно от изкопаеми горива, а не от слънчеви панели и вятърни мелници.
Китай е най-големият производител на слънчеви панели и дано го употребявам за един образец.
През 2020 година Китай е, от които 730 000 идват от вятър и слънце, което прави към 10%. С други думи, единствено при производството на „ зелените “ мощности делът на „ зелена “ сила е към 10%. При тяхното превозване (кораби, камиони), монтиране и извеждане от употреба този дял клони към 0%.
От IPCC са създали калкулации по отношение на въглеродните излъчвания на другите енергийни източници за създаден киловатчас и се вижда, че нуклеарната сила генерира на кВч по-малко както от вятърните централи, по този начин и от слънчевите панели. С други думи, „ зелената “ сила, за която говорят съперниците на нуклеарната енергетика, отделя повече въглероден двуокис в атмосферата от сякаш „ незелената “ нуклеарна сила.
Има и други манипулации.
В, което коства 3,5 милиарда евро, че имало период за употреба до 2120 година Все едно след 2120 година би трябвало всичко да се изрови и да се построи ново вместилище. Тази дата 2120 година, е изчислена да побере всичкото отработено гориво, което ще се натрупа до 2120г. С други думи, Финландия при цена 3,5 милиарда евро си обезпечава място за отработеното гориво, което ще се генерира в идващите 100 години. След 2120 година няма да има повече място за отработено гориво, а не че хранилището ще е негодно и ще би трябвало да се направи още веднъж. Експлоатацията на такова вместилище не е за 100 години, а за милиони години.
Нека поговорим и за радиоактивните детайли, които са изброени във въпросната публикация, и на които вярно е назван техният интервал на полуразпад.
• Плутоний 239 е детайл, който самичък по себе си е нуклеарно гориво. Франция го извлича от отработеното нуклеарно гориво и го влага в ново гориво. С други думи, Франция изгаря плутоний 239 в реакторите си. Малко страни в действителност рециклират плутоний 239, само че в тази ситуация става дума за държавна политика.
• Уран-235 е с дял от към 0,7% в естественият уран.
• Уран-238 е с дял от към 99,3% в естественият уран. Петър Кърджилов акцентира цифрата от 4,.5 млрд години интервал на полуразпад на уран-238, с която желае да впечатли аудиторията. Сам по себе си подобен огромен интервал на полуразпад е в действителност индикатор за стабилността на даден детайл. В тази връзка уран-238 не съставлява безусловно никаква заплаха за флората и фауната, а и да се означи, този детайл съществува откогато съществува Земята и ще продължава да съществува с или без нуклеарната сила , както го е правил и преди появяването на първия нуклеарен реактор.
Добре е да се каже и дума по отношение на количеството на високо радиоактивните боклуци, които ще бъдат „ заровени “ в складове като това във Финландия. За образец ще употребявам Швейцария. Обемът на тези боклуци от всички швейцарски нуклеарни централи ще е 83 000 кубични метра. Този размер е еднакъв на площта на едно футболно игрище с размери 100 метра на 60 метра с височина 14. - повече информация може да намерите.
Когато приказваме за възобновима сила, тематиката за отпадъците не се появява постоянно. С натиска на изменението на климата и спешността да се намерят различни енергийни запаси може да има известно съмнение да се разискват вероятните негативни въздействия на възобновимата сила и вместо това да се концентрира върху многото изгоди.
По-добре е тези, които са се фокусирали в отпадъците на нуклеарните електроцентрали, да помислят дали се подсигурява, че възобновимата сила се употребява по в действителност резистентен метод и да изчислят какво количество боклуци ще се генерират всеки 20 години, в случай че светът мине напълно на електрическа енергия от вятър и слънце. Това ще са планини от остарели слънчеви панели и перки на вятърни мелници, които ще се натрупат на всеки 20 години, тъй като е толкоз експлоатационният период на сходни уреди.
. Има от ден на ден доказателства, че счупените панели отделят токсични замърсители. Международната организация за възобновима сила (IRENA) пресмята, че слънчевите панели са произвели 250 000 тона боклуци единствено през 2018 година
Освен това изхвърлянето на боклуци от възобновими енергийни източници не е толкоз просто, колкото може да наподобява. Въпреки че отпадъците от възобновими енергийни източници могат да се състоят от по-малко токсични субстанции от страничните артикули от изкопаеми горива, те все пак съставляват заплаха за околната среда. Загриженост провокира и това, че тези материали са сложни за преработване.
Какви са те съгласно Владимир Бранков, защитил докторска степен върху тема от нуклеарната енергетика в Швейцарския Технологичен Институт, Лозана.
Под „ зелена “ сила нормално се схваща възобновимите енергийни източници, които не отделят въглеродни излъчвания. Ядрената сила също не го прави.
Вярно е, че при нуклеарната сила има въглеродни излъчвания при градежа, при извеждането на употреба и така нататък Обаче не се загатва, че вятърните мелници и слънчевите панели също са свързани с въглеродни излъчвания. Материалите, от които са направени, първо би трябвало да се извадят от земята (въглеродни емисии), след това би трябвало да се транспортират и обработят в крайния артикул (въглеродни емисии), по-късно би трябвало да се транспортират, инсталират, обслужват, изведат от употреба – всичко това е обвързвано с въглеродни излъчвания, тъй като силата идва извънредно от изкопаеми горива, а не от слънчеви панели и вятърни мелници.
Китай е най-големият производител на слънчеви панели и дано го употребявам за един образец.
През 2020 година Китай е, от които 730 000 идват от вятър и слънце, което прави към 10%. С други думи, единствено при производството на „ зелените “ мощности делът на „ зелена “ сила е към 10%. При тяхното превозване (кораби, камиони), монтиране и извеждане от употреба този дял клони към 0%.
От IPCC са създали калкулации по отношение на въглеродните излъчвания на другите енергийни източници за създаден киловатчас и се вижда, че нуклеарната сила генерира на кВч по-малко както от вятърните централи, по този начин и от слънчевите панели. С други думи, „ зелената “ сила, за която говорят съперниците на нуклеарната енергетика, отделя повече въглероден двуокис в атмосферата от сякаш „ незелената “ нуклеарна сила.
Има и други манипулации.
В, което коства 3,5 милиарда евро, че имало период за употреба до 2120 година Все едно след 2120 година би трябвало всичко да се изрови и да се построи ново вместилище. Тази дата 2120 година, е изчислена да побере всичкото отработено гориво, което ще се натрупа до 2120г. С други думи, Финландия при цена 3,5 милиарда евро си обезпечава място за отработеното гориво, което ще се генерира в идващите 100 години. След 2120 година няма да има повече място за отработено гориво, а не че хранилището ще е негодно и ще би трябвало да се направи още веднъж. Експлоатацията на такова вместилище не е за 100 години, а за милиони години.
Нека поговорим и за радиоактивните детайли, които са изброени във въпросната публикация, и на които вярно е назван техният интервал на полуразпад.
• Плутоний 239 е детайл, който самичък по себе си е нуклеарно гориво. Франция го извлича от отработеното нуклеарно гориво и го влага в ново гориво. С други думи, Франция изгаря плутоний 239 в реакторите си. Малко страни в действителност рециклират плутоний 239, само че в тази ситуация става дума за държавна политика.
• Уран-235 е с дял от към 0,7% в естественият уран.
• Уран-238 е с дял от към 99,3% в естественият уран. Петър Кърджилов акцентира цифрата от 4,.5 млрд години интервал на полуразпад на уран-238, с която желае да впечатли аудиторията. Сам по себе си подобен огромен интервал на полуразпад е в действителност индикатор за стабилността на даден детайл. В тази връзка уран-238 не съставлява безусловно никаква заплаха за флората и фауната, а и да се означи, този детайл съществува откогато съществува Земята и ще продължава да съществува с или без нуклеарната сила , както го е правил и преди появяването на първия нуклеарен реактор.
Добре е да се каже и дума по отношение на количеството на високо радиоактивните боклуци, които ще бъдат „ заровени “ в складове като това във Финландия. За образец ще употребявам Швейцария. Обемът на тези боклуци от всички швейцарски нуклеарни централи ще е 83 000 кубични метра. Този размер е еднакъв на площта на едно футболно игрище с размери 100 метра на 60 метра с височина 14. - повече информация може да намерите.
Когато приказваме за възобновима сила, тематиката за отпадъците не се появява постоянно. С натиска на изменението на климата и спешността да се намерят различни енергийни запаси може да има известно съмнение да се разискват вероятните негативни въздействия на възобновимата сила и вместо това да се концентрира върху многото изгоди.
По-добре е тези, които са се фокусирали в отпадъците на нуклеарните електроцентрали, да помислят дали се подсигурява, че възобновимата сила се употребява по в действителност резистентен метод и да изчислят какво количество боклуци ще се генерират всеки 20 години, в случай че светът мине напълно на електрическа енергия от вятър и слънце. Това ще са планини от остарели слънчеви панели и перки на вятърни мелници, които ще се натрупат на всеки 20 години, тъй като е толкоз експлоатационният период на сходни уреди.
. Има от ден на ден доказателства, че счупените панели отделят токсични замърсители. Международната организация за възобновима сила (IRENA) пресмята, че слънчевите панели са произвели 250 000 тона боклуци единствено през 2018 година
Освен това изхвърлянето на боклуци от възобновими енергийни източници не е толкоз просто, колкото може да наподобява. Въпреки че отпадъците от възобновими енергийни източници могат да се състоят от по-малко токсични субстанции от страничните артикули от изкопаеми горива, те все пак съставляват заплаха за околната среда. Загриженост провокира и това, че тези материали са сложни за преработване.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ